Частичка

Бъди живец в нечия вселена,

изгряващ огън, спотаен миг светлина.

Една мисъл тъй бърза като сирена,

за вечност, душа и стих.

Няма правила там, гдето е духа,

няма чудеса без малко страх.

Има думи разхвърлени от вятър,

за мисли, чувства и дела.

Дай ми някаква причина да остана,

или вятъра на другото да уловя.

Защото материята недостатъчна ми се вижда,

а суетата загуба за мен.

Дай ми парче от своята премяна,

частичка истина, усмивка или дим.

За да кажа, че не съм спяла,

не е било сън това.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s