Скачаш ли?

mirrors

 

Аз чупя. Ти трошиш.

Един и същи кошмар.

Аз крещя. Ти мълчиш.

Ребра, емоции, чувства.

Аз си отивам. Ти вече си си отишъл.

Още не знаеш това.

Аз съм тук. Ти си там.

Моето огледало.

Пречупваш всичко с моите цветове.

Взимаш боите на моите заблуди и се заливаш с тях.

За да ги видя. За да се видя. За да видя, че не съм тях.

Само.

Седя и събирам парченца.

Но не от нас – от представите ни.

Един за друг. Един към друг. Един с друг.

Едни и други.

Искам да ти покажа това чувство, този смях.

… най-истинското чувство, което съм имала от години.

Това е смехът на човек, държащ маските в ръцете си и всички заблуди.

Неговите притежания, които не са му принадлежност по рождение.

Държи ги и плаче от щастие…

…не са той… не е тя…

Не е единственото.

(Дано не ти стане мъчно от този смях.)

 

Образът на този човек в огледалото,

крещи в искряща искреност и не иска да млъкне.

За пръв път успя да се види, благодарение на теб.

Мисията е изпълнена.

Не тъгувай.

Нямаме време.

Идва другото.

Скачаш ли?

Скачай.

Този път без мен.

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s