Новият живот в нас

явд

 

Ухание на неделна утрин с вкус на отминаващо лято. Лежа и си мисля. Тежка нощ, изпълнена с тежки мисли и сънища. Отново. Но все пак – имало е защо, имам вдъхновение да напиша нещичко отново.

В живота на всеки човек има кръстопъти, които ни дават възможността да изберем своята посока. Можем и да не изберем посока, а просто да се оставим на течението на ежедневния живот. Изборите ни са всекидневни, ежеминутни и непрестанни, а какви ще бъдат те – нашата отговорност.

Една приятелка наскоро ми сподели, че не съжалява за изборите си и че животът й е започнал да става наистина прекрасен от момента, в който е избрала да прави изборите, които иска. Тогава, когато поставяш желанията си над страховете и избираш да следваш себе си пред това да следваш какво е мнението на другите за теб. Да поемеш отговорност за своят живот и какво ще видиш в него.

Обичам тази дума – отговорност. Най-вече, защото дълги години бягах от нея и се криех от собствената си сила да променям живота си и да избирам пътя си.

Отговор -ност, имам отговор, отговарям на ситуацията, активен съм, проактивен съм и участвам дейно в случването на живота си.

Когато един цикъл от живота ти си отива и идва новото, човек се замисля за изборите си и как опитът му на тази земя е сглобен от всички спомени с всички хора и във всички ситуации, които досега е преживявал.Неизбежен е и въпросът – а можеше ли да бъде различно? След това се започва с превъртането на лентата и първо изникват онези моменти, които бихме искали да променим. За добро. За да можем да вникнем макар и за кратко, отвъд завесата на всички възможни случвания, които са можели да бъдат. Всички знаем как тази потенциалност на моментите я оценяваме отлично след самото им случване, а не по време на осъществяването им. И как боли, когато разбираш, че всичко е било в твои ръце, когато си вярвал че всъщност не е. Това, мисля, е едната страна на нещата. Има и една друга  – човек реагира и прави най-доброто с това, което има във всеки един момент. С това, което е научил и разбрал и на нивото, което е достигнал в развитието си. И с това, което може да бъде и даде, заради това, което е преживял и научил. Ако приемем, че това е валидно за хората, много обвинения и страдание бихме могли да си спестим.

Напоследък много хора ми казват, че ми предстои нов живот и че скоро всичко ще се промени за мен – нова страна, нови приятели, нова среда, нови изисквания. Емиграция на тялото, но не и на душата – бих добавила аз. Защото колкото и да съм съгласна, че наистина ме чакат промени, толкова и не мога да си представя да изоставя всичко онова, което съм била дотук. Защото новият живот не е извън нас – той е вътре в нас.

Обичам тази идея. За новия живот в нас, който като една експлозия от потенциални случвания, чака своето избухване и изразяване в материалния свят. Новият живот е идеята, че историите, които си казваме, заради миналото, което сме имали, са само част от истината. Че усещанията и емоциите ни често ни спират да бъдем истински себе си, защото страхът от повторен провал е по-голям от надеждата за бъдеща промяна. Че въпреки всичко, нещата не са фиксирани и че всяка минута има милион неща, които могат да ни се случат – ако им позволим.

Новият живот не е новата обстановка, новата страна, новото гадже или новата работа. Те са просто фактор във формирането на новия ни живот, но началото е вътре в нас.

Началото е онзи проект, който поемаш, дори когато знаеш, че може би няма да се справиш навреме. Но дори когато страховете ти говорят, ти решаваш и го правиш.

Началото е онзи споделен момент с приятел, когато си решил да събориш стените между вас и да го допуснеш до себе си. Въпреки, че ще види слабите ти страни и че може това да го отблъсне от теб.

Началото е онази сутрин, в която се събуждаш в прегръдка с човек, който те обича, и решаваш да направиш това приоритет в живота си. Въпреки, че боли или че се притесняваш – просто защото знаеш какво искаш и знаеш, че не искаш да живееш в страха, че не си пробвал.

Началото е осъзнаването, че ако вложиш всичко от себе си, или ще успееш, или ще се провалиш, но във всички случаи – ще знаеш, че си живял истински.

 

Снимка – Вяра Тодорова, Словения

 

       

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s